Бомбоубежищата в Пловдив

Пещери и тунели в скалите, подземия в панелки и междублокови пространства

Само едно скривалище на Сахат тепе и едно на Бунарджика се поддържат

Официална актуална информация за броя и състоянието на бомбоубежищата в Пловдив няма от години. Единствено от Главна дирекция ПБЗН са оторизирани да дават такава. В началото на военните действия в Украйна тогавашният директор – гл. комисар Николай Николов  съобщи, че се очаква скоро да бъде готов Националният електронен регистър на бомбоубежищата и скривалищата на територията на страната, където всеки гражданин ще може да открие къде е „неговото“ и как да стигне до него по най-прекия път. И така до днес всички са в очакване.

В началото на март 2022-ра година от Дирекцията обявиха, че малко над 5% от бомбоубежищата в цялата страна са в добро състояние, тоест едва 31 от общо 551. 187 са в задоволително състояние, 165 в лошо, а 100 са напълно неизползваеми. В изброените не се включват подземни паркинги на молове, метрото и подземията на жилищните сгради.

Исторически данни

Според проучване на Под тепето на територията на областта има разположени 36 броя такива скривалища, които са публична държавна собственост и тогава са се стопанисвали от пожарната. От тях 34 бр. са разположени в община Пловдив, а 2 бр. са в община “Родопи”.

На територията на община Пловдив има също 20 бр. обектови колективни бомбоубежища. Същите тогава са собственост на частни фирми, община Пловдив и държавни ведомства и са предназначени за укриване на работещите в съответните фирми. В общините извън Пловдив има общо над 25 бункера.

Към онази дата в 5 от бомбоубежищата имало наематели. При предоставяне на съоръженията под наем в договора задължително се включвала клауза за незабавното им предоставяне за укриване, в случай на нужда.

Съвременни данни

По непотвърдена официално информация в града ни има 14 обекта, които са известни. Официален регистър в Община Пловдив до ден днешен не е направен.

Тунели и пещери в тепета

Намират се основно под Трихълмието, Сахата и Бунарджика.

Бунарджика

Скривалище в южното подножие на Бунарджика е едно от двете, които видимо се поддържат. Снимка: Клуб Агарта

На хълма, който масово пловдивчани нарочат Альоша, има поне два бункера. Входът за този бе някога бившето заведение Лозана, а през 90-те беше коктейл бар, а после рокерски.

Сахат тепе

Дановият хълм, както се води по административен адрес, побира в подножието си най-много бомбоубежища.

Тунелите и пещерите в скалите масово бяха превърнати в кръчми през 90-те години на XX-ти век.

Бомбоубежище в бившата сладкарница Скалата, сега изоставено

Как сладкарница Скалата отиде в историята

Само едно скривалище на Сахат тепе се поддържа като Информационно-образователен център за Гражданска защита и входът му е зад сградите на Радио Пловдив и Регионалния телевизионен център на БНТ. То може да бъде видяно отвътре по време на ежегодното областното състезание по Гражданска защита.

Съседното на него още функционира като ресторант.

Останалите са затворени, не се поддържат, входовете им са превърнати в бунища и обрасли.

Трихълмието

Скривалища на бившата служба за Гражданска защита, която през демокрацията бе закрита и част от функциите и вменени на Пожарната, има и в недрата на Стария град.

Някои от тях също се превърнаха в заведения преди 20 години и после залязоха като такива, като бившето „Пещерата“, което се намираше в скалите до Понеделник пазара.

Бомбоубежището до Катедралния храм “ Успение на Св. Богородица“ в Стария град , което преди години работеше като заведението „Нонстоп“. Сега стои заключено. На улица „Съборна“ под самата църква също има подземие, което някога бе известен ресторант.

Мазета на панелките

На практика всички панелни блокове, строени след 1950 г.до средата на 80-те години на XX-ти век, са пригодени за целите.

Оборудването им, ако въобще е останало такова, под формата на капаци на прозорците и междинни метални врати, е старо, но конструктивните изисквания са спазени. Те са проектирани като противоракетни укрития, въпреки че се използват като мазета.

В междублокови пространства

Най-пресните данни за укрития в междублокови пространства в медиите се появяват от кметство Централен през есента на 2017-а.

Входът на укритието в междублоковото пространство на бул. „6-ти септември“, преди да бъде затрупан. Снимка: архив

Тогава майки от кварталите Мараша и Съдийски искат от райкмета Георги Стаменов да бъдат обезопасени 4 бомбоубежища, които се намират в два от парковете на булевардите „Шести септември“ и „Найчо Цанов“, тъй като на метри от старите скривалища са разположени детски площадки.

Всички те обаче са със зарити входове.

Снимка: архив Под тепето от откриването на реконструкцията на парка на пл. Кочо Честименски. Входът за укритието е под насипа зад кметовете.

За останалите 5 района липсват данни. Освен бункерът, който бе открит от кършияклии по време на протестите за запазване на парка зад хотел Санкт Петербург, и се оказа, че не се води на нито едно ведомство.

Кой трябва да ги поддържа?

Дейности, свързани с поддръжката и контрола на бункерите, са регламентирани в специална Наредба. В нея е разписано, че за това отговарят собствениците, като в някои случаи конкретни задължения могат да имат ползвателите или наемателите.

На какви условия трябва да отговарят? 

Изправна вентилация (принудителна и естествена) и нормален температурно-влажностен режим. Препоръчва се поддържането на температура 10-16 градуса по Целзий през зимата и 18-25 през летните месеци. Относителната влажност на въздуха да е до 70 и 80 %. Освен проверката за изправността на системите и агрегатите в бункерите се обръща внимание за състояние на документацията, за наличието на противопожарни средства, аптечки и др.

Любопитен факт

Всъщност бункерите под тепетата имат своята световна популярност защото всички снимки с тунели и бомбоубежища в „Ъндърграунд” са правени в Пловдив.